ПРЕДГОВОР

Съвременната взаимнопреливаща се религиозна и политическа ситуация в Европа взима световни размери, и затова считам за необходимо да пиша на тази тема, за да може тя да бъде представена на хората.

A за да мoжем да стигнем до ядрото на тези проблеми, ние трябва да сме запознати с всяка отделна тема, основавайки се на историческите факти. Необходимо е да проследим развитието на християнството от самото му начало. И аз съм на мнение, че точно сега е момента широката общественост да бъде запозната с това. Постарах се да пиша по един по-опростен начин, който да е разбираем за всички, като съзнателно избягвах да използвам теологични и философски термини.

Тъй като тази книга ще бъде издавана на различни езици, бих искал да подчертая следното: признавам всички религии и световни мнения, независимо от убеждението си. Това съм го доказвал винаги във всички мои мисийни пътувания по света – в повече от 100 държави. Уважението към всички хора би трябвало да бъде нещо естествено, дори и в случаите, когато тяхната вяра и начина им на действие са чужди за нас, или ни се струват странни.

Ако за 800 милиона вайшнави кравата е свято животно, ние трябва да го приемем. Ако ортодоксалните вайшнави сутрин си натриват челото с пепел от осветения краварник, никой не може да им го забрани. Ако религията на сикхите изисква всеки, който влиза в Златния храм на Амритсар да си събуе обувките и да си измие краката, всеки е длъжен да го направи. В мюсюлманските джамии, както и в храмовете на други религии, винаги съм се съобразявал с правилата им.

Почти винаги съм имал отворени врати в християнските кръгове и съм говорил на различни места, а също така и на наддeноминационни конференции по целия свят, и съм имал покани от най-различни църкви и общества. И в римскокатолическата църква в Южна Африка, в която проповядвах, се подчиних на предшестващия ход на богослужението. Принципно уважавам всяко мнение и признавам правото на всеки човек самостоятелно да взима решение на какво ще вярва и как ще постъпва.

Много пъти съм бил свидетел как хората в притеснението на душите си съвсем излишно целуват крака на статуята на Петър в храма на св. Петър в Рим. Там, както и на много други места съм виждал най-различни неща. И винаги съм изпитвал огромно съжаление към тези хора.

В тази книга ще разгледаме това, което е правилно от библейска гледна точка и ще го съпоставим с това, което е неправилно, като оставяме на всеки читател да си създаде собствено мнение за всичко.

Преди всичко на основание на Божието Слово – Библията – аз съм длъжен да дам обяснение относно римскокатолическата „световна институция” и да я конфронтирам със Светото Писание, защото ние ще бъдем способни да видим истината единствено в светлината на Божието откровение, и едва тогава ще можем да разпознаем кое е истина и кое е заблуда.

Претенцията на римскокатолическата църква, че тя е единствено спасителната, повече или по-малко, гласно или негласно, беше възприета от всички останали деноминации. Всички искат да спасяват по свой собствен начин, а точно това е невъзможното. Църква, която претендира за правото да е основана върху Христос, Петър и апостолите, трябва да бъде изпитана на основата на Писанието.

Пожелавам на всички читатели благословение от Всемогъщия Бог.