Въведение

Кръщението и вечерята са библейски нареждания, които се практикуват в повечето християнски и свободни църкви, макар и по различен начин. Първохристиянският оригинал се е изгубил в течението на християнската история. Въпреки, че църковните учители и реформатори мощно воювали със същото Слово, за същото Слово, относно същото Слово, но те не успели да се върнат към единството, възвестяването и практикуването на първоначалното християнство.

За първите християни четем: „И те постоянствуваха в поучението на апостолите…“(Деяния 2:42) Знаели, че Самият Господ призовал апостолите и им разкрил тайните на Божието царство. След Своето възкресение Господ остана при Своите: „до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал; на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство“ (Деяния 1:2-3). Разговарял с тях за всичко, свързано с Божието царство, и им предал Своите поръчения. В денят на Петдесетница изпратил върху тях Светия дух, Който им изяснявал Словото и ги подтиквал към деяния според съвършената Божия воля.

Въпреки, че Павел от самото начало не е бил с Исус и учениците Му, а учил теология, след своето си обръщане проповядвал същото Евангелие във всичките му точки, както и апостолите. Той е бил призован по свръхестествен начин, и първо заминал за Арабия. След четиринадесет години отишъл в Йерусалим по Божия воля, и изложил пред братята Евангелието така, както го проповядвал между езичниците, за да разбере, дали не се е трудил напразно (Галатяни 2:1-2).

Деянията на апостолите и писмата им свидетелстват за съвършеното съответствие на тяхното учение с четирите Евангелия и Стария завет. Затова всичко, произхождащо от апостолското време, е чисто библейско учение и практика. При това ние нямаме нищо общо с възгледите на Петър или Павел, а направо с Бог и Божието Слово. И в днешно време това е единствения валиден метър, с който трябва да се измерва всичко.

По онова време Господ попитал Своите ученици: „Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме. А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо“ (Матей 13:51-52). Във всички времена Господ използвал хора, на които отредил специални задания в Своето царство. Неговите пратеници винаги приемали и Словото Му и Духа Му. По този начин идвали яснотата и откровението за Неговата воля и правилното й изпълнение. Несъмнително знамение за това е факта, че техните възвестявания и деяния са в съответствие с цялостното свидетелство на Светото Писание. Нашият Господ и апостолите разполагали единствено със Стария завет, към който винаги се обръщали. В Новия завет намираме 845 цитата, произхождащи от Стария завет.

Проповедниците на Евангелието взимат голяма отговорност пред Бог. Всеки „работник в Божието царство“ трябва да има смелостта да сравни, както направил Павел, дали това, което преподава и практикува е в съответствие с оригиналното възвестяване и деяния на апостолите. Щом Павел е имал нужда да сравни своето учение с учението на апостолите, за да разбере, дали не се е трудил напразно, можем ли ние да си позволим да сме самоуверени? Разбира се, че не! Всичко божествено има само един оригинал. Тези неща, които не съответстват с него, са имитации и фалшификати.

В писмото до ефеската църква е написано: „…и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, а не са, и си ги намерил лъжливи“ (Откровение 2:2). Слушателите стигнали до това заключение, сравнявайки проповядваното със оригиналното възвестеяване на апостолите. И така библейските вярващи разбрали, че мъжете, които твърдели, че са апостоли, са лъжци, защото тяхната проповед не съответствала на чистото божествено послание.

В първоначалното християнство не съществувала неяснота относно кръщението и вечерята. Господ дал ясни указания на апостолите. Относно Своите пратеници казал: „Който слуша вас, Мене слуша“ (Лука 10:16). Затова искаме тук да опишем кръщението и вечерята така, както ни са оставени в Светото писание. С вечерята е непосредствено свързано и миенето на крака, което също ще обсъдим накратко в светлината на Божието Слово.