Уилям М. Бранхам

СЕИТБА НА СЪПРОТИВЛЕНИЕТО

проповядвано на 18 януари 1965 във Феникс, САЩ

За днес вечерта съм избрал един кратък текст, който бих искал, ако даде Господ да ви прочета, за да видим зависимостите. Най-напред ще прочета от Матей 13 глава от стих 24 до 30 и после от 36 до 43. Започвам от 24 стих на Матей 13 та глава. Когато се чете Словото, слушайте много внимателно. Моите думи могат да излъжат, но Неговите – никога.

“И друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогава откъде са плевелите?

Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй, искаш ли да отидем да го оплевим?

А той каза: не искам; да не би като плевите плевелите да изскубите заедно с тях и житото.

Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.”

Забелязахте ли? “Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове.“ Когато преди известно време четох това Слово – една вечер се молех на Каталинските хълмове – и нещо дойде върху мен. Размишлявах кое Слово бих могъл да проповядвам днес вечерта.

Когато слязох долу, намерих думата “Дискрепанз.“ Взех речника и потгледнах какво значи тази дума. Според Вебстър това означава: „да се сее спор, противоречие”, “да се посее нещо друго”, “да е в противоречие с това, което е вече тук.“ Затова си помислих, че темата на днешната вечер ще я нарека “Сеитба на съпротивлението.”

Уповавам на това, че Господ ще благослови Словото Си, докъто ние разглеждаме тези неща.

Ние знаем, че в стиховете 36 до 43 е обяснено как е узрявала тази сеитба.

“Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците My се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

А в отговор, Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия; неприятеля, който ги пося е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.

И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, който ще съберат от царството My всичко, що сьблазнява, и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша.”

Тъй като Исус Сам е обяснил тази притча, разбираме нейното значение. Докъто ние още се занимаваме със сеитба и жьтва, Той вече го е обяснил. Аз съм убеден, че независимо от това, че Исус е казал тази притча в Своето време, имал е впредвид края на света, т.е. края на периода на времето, а именно днешния ден. Вярвам, че този текст се отнася точно до часа, в който живеем, защото Исус ясно казва, че жетвата ще стане в края на века. В края ще бъде събрана пшеницата, но и плевела, който ще се изгори. Пшеницата ще се вземе в Неговото царство.

Вярвам, че беше така. Има още едно място в Писанието, което ме утвърждава в това, в което вярвам. Означил съм си го. Матей 24:24. Става въпрос за сеитбата на съпротива. Исус казва, че двете ще бъдат толкова близко, че и избраните да бъдат подведени, ако е възможно. Почти същото. На друго място е написано, че дъждът пада на праведните и на неправедните.

Помня какво преживях, когато се срещнах за пръв път с петдесятните хора. Аз бях в Mишавока, Индиана. Посетих една голяма конференция, в зала, която беше толкова голяма както е и тази., срещнаха се от север и от юг. Трябваше да се срещнат там заради расовите разделения. Между петдесятните братя съществуваха две главни течения. До тогава не бях чувал нищо за тях, нито ги бях срещал. Там за първи път чух говорене на езици. По време на конференцията седях на последния ред, тъй като не бях техен член, а само един млад баптистки проповедник. Спомням си, че не разбирах за какво става въпрос, когато чух да се говори на езици. Най-много говореха двама мъже, който седяха отпред. Единия говореше на езици, а другия тълкуваше. Започнах да изследвам в Библията и разбрах, че е според Писанието. Точно така Святия Дух трябваше да действа според Писанието.

През ноща сърцето ми беше много възбудено. Спах в една царевична нива, защото нямах пари за хотел. Имах само да си платя пътя на връщане. Купих си за закуска две стари кифли. Те ме поканиха да закусвам заедно с тях, но аз нямах пари. Това беше тежко време, по времето на икономическата криза в 1933 година. Затова премислях как да го направя. Не исках да ям с тях, но исках да разбера какво е това, което имат. Защото разбирах, че те имат нещо, което аз нямам.

Тази сутрин, всички ние, който бяхме проповедници, бяхме призовани да излезем на подиума и да се представим, от кьде сме и какви сме.

И аз казах: «Казвам се Уилям Бранхам, и съм евангелист от Джеферсънвил». И си седнах. Бях най-младия проповедник там тогава. На следващия ден ме поканиха да говоря на подиума. Бяхме много благословени. След като говорих, запознах се с много хора, които ме поканиха в своите църкви.

Но аз си мислех: О, само да бих могъл да срещна онези двамата, който говореха на езици. Това гореше в сърцето ми. Исках го на всяка цена. Както ви казах в началото, един малък дар.

Вие знаете, че Божиите дарбите и призванието са неотменими, човек ги притежава цял живот, така се ражда. Тези неща се случваха в живота ми от най-ранното ми детство. Тези, които ме познават от тогава, знаят, че е така. Сега го наричам видения, но тогава не разбирах какво е.

Така че си мислех: „О, само да можех да срещна онези двамата и да говоря с тях.“ Бях уверен, че Духа, Който беше в сградата, е Божият Дух.

Накрая успях да говоря с единия от тях. Зададох му няколко въпроса и ми стана ясно, че е истински християнин. Нямаше никакво съмнение в това. Този мъж беше истински вярващ.

След това успях да говоря и с другия, и ако някога бях срещал лицемер, то това беше този мъж. Беше женен със светлокоса жена, а имаше две деца с една тъмнокоса жена. Бях съвсем объркан. Аз съм фундаменталист. Всичко трябва да е според Словото. Иначе не е правилно. И с Духа е същото. Според всичко, което знаех, първия беше истински християнин, а другия въобще не беше искрен. Но Духа беше паднал и на двамата. Как е възможно това? Бях смаян.

След около две години бях отишъп в една пещера да се моля. Там ходих да се моля. И в един следобед излязох от там прашен, и оставих Библията си на един пън. Вятъра я отвори на Евреи 6, кьдето се казва какво ще стане с нас в последните дни, ако отпаднем от истината. Защото няма да можем да бъдем обновени чрез промяна на мисълта си, тъй като няма да има повече жертва за грях. Тръните и бодилите са непотребни, и краят им е в огъня. Обаче дъжда често пада на земята, за да я навлажни и да я направи плодородна. Тръните и бодилите са изхвърлени, пшеницата е събрана.

Аз си помислих: „А, това беше случайно, че се отвори на това място.“ И отново сложих Библията вьрху пъна. Помислих си: „Cera ще видя.“ Отново дойде вятър и пак я отвори там. Това стана три пъти. Мислех си: „Това е странно.”

В себе си казах: „Господи, защо ми отваряш Библията точно на това място, кьдето е написано: «..ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.“ Казах: „Защо ми даде това Слово?”

И тогава видях нещо.

Истинските видения идват без да е необходимо ние да ги предизвикваме по някакъв начин. Това е Бог.

Погледнах и видях земята да се върти пред мен. Беше цялата разорана и напоена. По нея ходеше един мъж, облечен в бяло и сееше пшеница. И когато той мина зад хоризонта, появи се друг мъж и вида му беше страшен. Беше облечен в черно и навсякъде разпръскваше семе на плевел. И двете покълнаха едновременно. И двете бяха жадни, защото нямаше дъжд. Изглеждаше като че ли всяка една от тях се молеше с наведена глава: „Господи, прати дъжд.”

Изведнъж дойдоха големи, черни облаци и дъжда падна върху двете. И когато това стана, малката пшеница се изправи и каза: „Слава на Бога! Слава на Бога!“ Малкия бурен до нея скочи и каза: „Слава на Бога! Слава на Бога!“ И видението спря.

Дъжда пада на праведните и на неправедните. Същия Дух може да падне в събранието на църквата, и всички ликуват – християните, лицемерите – всички заедно. Това е вярно. Но кое е същественото? По плодовете им ще ги познаете. Само така се познава.

Сега може би можете да разберете, че дивия овес, дивата пшеница и други видове зърна абсолютно точно имитират култивираното зърно, така, че биха могли да заблудят и избраните. Смятам, че живеем в такова време, в което трябва да се говори и проповядва за тези неща.

Обърнете внимание на стих 41 (Мат.13 гл). В последните дни те ще стоят толкова близко едно до друго, че Той не може да разчита, че някоя църква, примерно методистите, или баптистите ще може да ги отдели едно от друго. Той е казал, че ще изпрати Своите ангели да ги отделят. Ще дойде ангел, който ще извърши разделението на истинските от извратените. Това не може да го направи никой друг, освен Ангела Господен.

Той ще каже кое е правилно и кое е извратено. Бог е казал, че в края на века ще изпрати Своите ангели – не преди това, но в края на времето, – за да събират. Ние знаем, че времето на жьтвата е именно времето, което сега стои пред нас. Превода на думата ангел е “пратеник”. Ние знаем, че съществуват седем ангела на седемте църкви. Това става по времето на църковните времена.

Забележете кой, според Словото My е сеяча и кой е семето. Единия сеяч е Той, Божият Син, Който е посял семе. След Него е дошъл неприятеля и е посял семето на съпротивлението. И това е ставало през цялото време, от както съществува света. От самото начало се повтаря все същото.

Той е казал: „Божието семе е Словото на Бога.“ На едно място Исус казва: „Словото е семето.“ Всяко семе ражда според вида си (Битие 1:12). Така че, ако християните, Божиите деца, децата на царството са Божието семе, те трябва да бъдат Божието Слово – онова Божие Слово, което се отнася за съответния период на Църквата, в който те живеят, като обещаното семе за периода.

В началото Бог е дал Своето Слово, и всеки период е имал своето семе за своето време, със съответните обещания.

Ное е бил Божието семе, Словото на Бога за онзи век.

Мойсей не би могъл да дойде с посланието на Ное. То не би струвало нищо, защото е било Божие семе за друго време.

Когато е дошъл Исус, не е донесъл нито посланието за времето на Ное, нито за времето на Мойсей. Било е Неговото време – девица да зачне и да роди Син, Който е Месия.

Века на Лутер, на Уесли, на методистите, всички тези векове вече са едно минало за нас. Всеки един период е получил своето Слово на обещание. Хората от този период, които ще преживеят изпълнение на обещаното Слово, са семето на този период и «чадата на Царството», както казал Исус. Това е точно. Проявлението на Святия Дух, който действа чрез Неговите деца, е Семето на Царството в определен период.

Неприятелят, който е дявола, е посял плевел – сеитбата на съпротивление. Той е виновникът, който е причинил това зло. Сатана е започнал сеитбата си от самото начало, когато Бог е поставил Своята първа жетва на хора на земята. Естествено, че Адам е знаел че има познание на доброто и злото, правилното и неправилното, но той още не се е занимавал с това.

Ние знаем, че Бог е дал на Своите деца охрана, и тя е Божието Слово. Ние нямаме друга охрана, освен Божието Слово. Това е нашата охрана, а не бомби, бункери, скривалища и т.н. Имаме една охрана, и тя е Словото на Бога.

И Словото стана Тяло и пребиваваше между нас – Исус Христос. Той е нашата единственна охрана. Ако сме в Него – сме в безопасност. На истинския вярващ и греха не му е вменяван. Знаехте ли това? Който е роден от Бога, не съгрешава. Не може да съгрешава. Греха не му е вменяван. Давид е казал: „Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие“ (Пс.32:2). Ако сте в Христа, нямате желание да съгрешавате. Който веднъж за винаги е очистен, вече няма съзнание за вина. Нямате повече никакво желание. За света може да сте грешен, но пред Бога не сте, защото сте в Христа. Как можете да сте грешни, ако сте в Безгрешния. Бог вижда само Този, в Когото се намирате.

И така, времето за жътва. В началото Бог засял Своето Семе в земята и го вложил в сърцата на Своите деца, на Своето семейство, за да Го пазят. Единственната им охрана е било да спазват Словото. След това дошъл неприятеля и разбил оградата чрез това, че засял семето на съпротива в противоречие на Божието Слово. И ако в началото е било съпротива, то и до днес е така. Всичко, което е придадено към Словото, все още е сеитба на съпротивление. Не ме интересува от коя посока идва – дали е от организация, или от армията, от политическа мощ – всичко, което не е в съответствие с Божието Слово, е сеитба на съпротивление.

Ако сега тук застане някакъв мъж и твърди, че е проповедник на Евангелието, а твърди, че дните на чудесата са преминали, това е сеитба на съпротивление. Ако тук стои някой и твърди, че е пастор на църква и проповедник, а не вярва, че Исус Христос във всичките си проявления, вкпючително и физическото Му тяло, е същият вчера, днес и завинаги, – и това е сеитба на съпротива. Ако се твърди, че чудесата и времето на апостолите е минало, – става въпрос за сеитба на съпротивление. Ако се казва: „Божие изцеление няма“ – това е сеитба на съпротивление. Света е пълен с това. И тя (сеитбата) удушава пшеницата.

Ние подчертахме, че сеяча на първата сеитба на съпротивата е дявола. Това го знаем от Битие. Там ще го намерим. И тук, в Матей 13 Исус все още държи дявола отговорен за всяко отклонение от Неговото Слово. И в тази 1965 година сеитбата на съпротива е всичко онова, което противоречи на писаното Слово, всичко, което не е в съгласие с Него, или има собствено тьлкувание. Бог няма да го потвърди. Не може. Не може да се смеси. То е като синаповото семе, което не се смесва с нищо друго. Не може да се кръстоса. Трябва да е оригиналното. Сеитба на съпротивление!

Семето, което Бог е засял в Едемската градина, е родило Авел. Когато дявола е посял семето на съпротива, родил се е Каин. Едното е родило праведния, а другото е родило неправедния. Тъй като Ева приела семето на съпротива, което е противоречало на Божието Слово, колелото на греха се завъртяло, и все още се върти. Никога не можем напълно да се отървем от това, докъто не дойдат ангелите и не направят разделението. После Бог ще вземе Своите деца в царството Си, а плевелите ще бъдат изгорени.

О, само ако имахме повече време за тази тема. Така ще се докоснем само до най-същественото, за да можем след малко да се молим за болните.

И двете семена поникнали заедно, както виждаме в нашия текст Мат.13. Тук Бог казва: „Оставете ги да растат заедно.“ Каин отишъл в земята Нод, намерил си жена и се оженил. След като Авел умрял, Бог дал вместо него да се роди Сит. И една генерация след друга, както праведни, така и неправедни. Ние знаем, че те са общували помежду си, и злото е станало толкова голямо, че Бог е унищожил човечеството.

Въпреки това и двете семена са растяли – семето на съпротивлението и Божието семе, докъто се появили и техните върховни представители. Едното достигнало връхната си точка в Юда Искариотски, а другото в Исус Христос. Той е Божието семе. Той е началото на Божието сътворение; Той е бил самият Бог. Юда се е родил като син на погибелта, дошъл от ада и се върнал в ада. Исус Христос е бил Божият Син, изявеното Божие Слово. В своето съпротивление Юда Искариотски е бил син на дявола, дошъл в света да подвежда, както и в началото неговия праотец Каин.

Юда само си е играел на църква. Той не е бил искрен, и в действителност не е вярвал, защото иначе не би предал Исуса. Но засял семето на съпротивлението, като е смятал, че ще може да се сприятели и със света, с мамона, а същевременно и със Исус. За него е било вече късно да направи нещо срещу това. Когато дошъл часа на смърта и той извършил злото, прекрачил линията. Отишъл много далеч, и не е имало вече път назад. Трябвало да продължи напред като лъжец. Засял сеитбата на съпротивление, като искал да спечели симпатии на големите организации по онова време, организациите на фарисеите и садукеите. Смятал е, че ще успее да спечели малко пари и да бъде симпатичен на хората. Нима и днес това не е причината, поради която толкова хора се отклоняват от Словото – понеже искат да спечелят благоволението на хората. Ние се нуждаем от благоволението на Бога, а не от благоволението на хората. Обаче Юда е направил точно това, когато съпротивата в него е стигнала връхната си точка.

Ние знаем, че Исус е Словото. В Йоан 1:1 се казва: „В началото беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог…»

«И Словото стана плът и пребиваваше между нас“ (1:14). Така че Словото е било семе. После Семето е станало плът, и е пребивавало между нас.

Ако Юда е бил семето на неприятеля и на съпротивлението, и той е станал тяло и живеел между нас в личноста на Юда Искариотски. Той никога не е бил истински вярващ. Същесвува истинска вяра и престорена вяра.

Истинската вяра вярва на Бога, а Бог е Словото. Тя никога нищо не прибавя.

В Откровение 22:18 Библията ни казва, че ще ни бъде отнет дяла от Книгата на живота, ако отнемем, или прибавим една дума. Затова не е възможно да бъде някаква смесица, а само истинското чисто Божие Слово. Божии синове и дъщери не са тези, който са родени от волята на човек, нито чрез ръкостискане, или някакъв вид кръщение, а са тези, който са родени от Святия Дух, чрез Святия Дух, чрез които Словото само се проявява. Това е истинското Божие семе. Неприятелят идва в църквата и става строго вярващ според устави или изповеди на вяра. Но не е това въпроса. Всичко, което се отклонява от истината на Божието Слово, е съпротивление.

Как можем да го разпознаем? Казва се, че имат право да го тълкуват.

Не, никой човек няма право да тълкува Божието Слово. Той – Свой Си тълкувател. Той обещава нещо и после го извършва, и това е тълкуването. Всичко, което противоречи на Божието Слово, е съпротивление. Абсолютно всичко.

Както вече казах, Юда не е бил истински вярващ. Имал е престорена вяра. Вярата му е била такава, че той си мислел, че това би могло да бъде Божият Син. Но въпреки това не е бил сигурен, че това наистина е Божият Син, защото иначе е нямало да Го предаде. Мъж, който познава Божието Слово и въпреки това прави компромиси, има престорена вяра. Истинският Божи служител ще остава върху Словото.

Преди известно време при мен дойде един проповедник от Аризона, който е ръководител на едно прословуто училище тук, в този град, и ми каза: „Бих искал да ви поправя в едно нещо. Можем да се срещнем когато ви е удобно.”

Аз му отговорих: „Не зная по-удобно време от това сега, заповядайте.”

Той дойде и каза: „Господин Бранхам, вие се опитвата да направите едно нещо. Аз знам, че сте честен и искрен човек, но вие се опитвате да донесете на света апостолското учение. Ами времето на апостолите е свършило с апостолите.”

Аз му отвърнах: „Бих искал да попитам, брате, дали вярвате, че всяко Божие Слово е под инспирация?”

Отговори ми: „Естествено, че вярвам.”

Тогава казах: „Бихте ли могли, моля ви, да ми покажете в Словото къде е престанал века на апостолите. Ако можете да ми го покажете, ще вярвам заедно с вас.”

И продължих: «Писателя от времето на апостолите ни известява, че на Петдесятница, когато започнал века на апостолите, хората питали: Мъже, братя, какво да правим, за да се спасим?» И този, който имал ключовете на небесното царство отговорил: „Покайте се и нека всеки от вас да се покръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете и ще приемете тоя дар, Святия Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото нашият Бог ще призове при Себе Си.“ Не е възможно Словото да противоречи само на себе си.»

Онзи мъж каза: „Днес съм много настинал.”

Отговорих му: „Също си мисля.”

Кажете ми сега: „Бог още ли призовава?“ Ако Бог още призовава, то века на апостолите още продължава. Със сигурност. Колко още ще призове Господ, нашият Бог? Докъто още призовава, все още е века на апостолите, защото Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги.

Днес разбираме, че съпротивлението е било засявано във всеки век. Ако беше възможно, бих го обяснил през следващите 10-15 минути, но не е възможно. Ставало е през всичките векове. Всички ние, по-точно повечето от нас, четем Библията. Когато е дошъл Исус, срещнал се е със съпротивление, несъгласие. Той е бил изявеното Божие Слово, бил е Божието тълкувание на Словото, защото Той е казал: „изследвате Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот; и те са, които свидетелстват за Мен…“ Ето го. Той е бил тълкуването на Словото. И всеки новороден Божи син и всяка новородена Божия дъщеря в този век, са тълкуванието на Словото. Вие сте писани писма, четени от всички. Да.

Той е казал: „Напраздно Ме призовават, защото имат фалшиви учения, напраздно Ми се покланят, защото преподават своите си учения, учения на съпротивлението, човешки учения, човешки догми, но твърдят, че е Божието Слово, макар, че нямат нищо общо със Словото на Бога.”

Проследете внимателно и ще видите, че всеки период е раждал такава жътва. През всичките векове е било така, и нашия не е изключение. Става същото, и този период е най-мощния от всички, защото настава края на световната история. Най-голямото съпротивление, което някога е съществувало на земята, е точно днес. През миналите векове съпротивлението ги е дърпало от истински живия Бог към идолите. Днес е така, както е казал Исус: „Толкова са близко едно до друго, че ако е възможно и избраните да бъдат подведени». О, той е толкова прельстителен. Сатана е всред хората, и е такъв доктор по теология, че може да преподава Словото почти съвършенно. Те казват: „Ама това не се отнася за днешното време.“ Да, за днешното време е, защото Бог го е казал.

Забележете какво се е случило. Същото такова отклонение е предизвикало Божият гняв в дните на Ное, когато Бог изпратил Своя пророк, чиято проповед е била като горяща факла и е призовавал хората да се покаят. Съпротивлението изчезнало. И какво направил сатана? Веднага започнал отново, и го посял в Хам. Така е.

После излязъл Мойсей, великия пророк от пустинята, да изведе народа на Израел. И какво се е случило? Мойсей, големият пророк на Бога им донесъл абсолютната истина, потвърдената истина. Срещнал се с Бога. Бог потвърдил, че са се срещнали. А онези хора там, онези свещенници, са имали своята си религия, своите ритуали, права и всичко останало. Но Мойсей е стоял там като потвърждение на Словото. Не го забравяйте това! Мойсей е бил Божието тълкувание на обещанието на Бога. Бог е казал, че ще го направи (че ще ги изведе). Мойсей е бил Божието тълкувание.

И какво се случило? Църквата точно излязла от Египет и била известно време в пустинята, когато сатана дошъл в един човек, във втория Каин. Това е бил Валаам, който засял съпротивлението. Той поучавал: „Ние всички сме еднакви, служим на един и същи Бог, както вие, така и ние…“ Фундаментално погледнато бил прав. Извършил жертвоприношение както Бог е заповядал: седем юнеца и седем овена върху седем олтара и се молил към същия Бог, както и Мойсей в пустинята. По същия начин. Но не е било същото. Това е сянката на това, което е имало да стане. Това е бил отново Каин, проявяващ се в личноста на Валаам. И Бог, проявен в личноста на Мойсей. Бог е тълкувал Себе Си чрез един определен човек, и така е изявил Себе Си и обещанието Си посредством човек. И веднага се надигнало съпротивление.

Същото нещо е станало и по времето на Юда. Той е дошъл със своето съпротивление. Мислете за греха, поради това че хората повярвали на: „Всички сме еднакви; покланяме се на същия Бог; би трябвало всички да принадлежим към една църква; би трябвало да бъдем един народ…“ – този грях не е бил простен на Израел. Исус е казал: „Те всички умряха.”

Всички загинали, освен трима. Това са били тези, който са вярвапи в обещанието и са стояли във вяра за него. Когато единия страхливец казал: „Не можем да превземем земята, нямаме такава сила и т.н.“ Исус Навиев и Халев успокоявали хората и казвали: „Напълно сме способни да я завземем, защото Бог ни го е обещал. Все едно кой ще се постави срещу нас.”

Ние все още можем да проповядваме Божествено изцеление и кръщение със Святия Дух. Все още имаме Божията сила да се отделим от нещата в този свят. Така го е казал Бог. Века на апостолите не е преминал и няма да премине; той все още продължава.

Ние успяхме да открием кой е този стар сеяч на съпротивление. Мислете за греха, който не е бил простен тогава. Брате, ако не е бил простен тагава, то какво ще бъде днес, когато ще се събере истинското семе от всичките периоди?

Проследете, че това, което е направил Валаам, е продължавало и по-нататьк и е достигнало връхната си точка в Юда Искариотски. Другото семе е влезло в Исус. Каин и Авел са предобраз на Юда и Исус. Юда е бил религиозен, и Каин също е бил религиозен. Каин изградил олтар, донесъл жертва, призовавал Бога и във всичко това е бил така искрен, както и другия. Но забележете, той не е имал откровение на Словото. Мислел си е, че Адам и Ева са яли ябълка, или някакъви други плодове. Авел чрез откровение е знаел, че това не е така. Знаел е, че кръвта ги е извадила навън, и затова е жертвал агне. Бог е дал свидетелство, че това е правилната жертва. Каин започнал да ревнува и убил брат си. И така, убил го е на същия олтар, на който е умряла и неговата жертва – агнето – по същия начин Юда е предал Исуса Христа пред Божия олтар. Убил Го е така, както Каин е убил Авел. Каин е бил сеитбата на съпротивлението.

Същото нещо е било и със Валаам, наетия пророк, който е трябвало по-добре да ги знае тези неща. Бог го е предупреждавал чрез знамения и чудеса. Дори магарица е проговорила с човешки глас. И въпреки всичко не се е спрял. Той е бил роден да бъде сеяч на съпротивата. Ако Исус е предсказал, че този век ще свърши в най-голямото съпротивление, което някога е съществувало – хладкия лаодикийски век, в който Той е отстранен от църквата, какво друго би могло да бъде, освен съпротивление. Със сигурност. И то свършва в този период [на църквата].

На Голгота е било същото, както при Каин и Авел.

И когато Исус се е издигнал в небесата, Святия Дух е бил изпратен долу, и  донесъл живот на Словото. Това е било семето, както говорихме за това вчера вечерта. Той съживява Словото. “Съживява“ – значи да доведе в живот. Святия Дух ще доведе в живот само Словото, което е самият Той, а не «уставите на вяра». Защото Той няма нищо общо с онези устави. Той е живота на Божието Слово, защото Той е Бог. Той съживява Тялото.

Обърнете внимание какво е станало. Както ни казва Библията, Йоан пише: «Деца, последно време е; защото, както сте чули, че идва Антихрист…» Той е вече в света и «действа в синовете на противлението». Това било написано приблизително 30 години, след като бил излят Святия Дух. Когато Святия Дух е дошъл, довел е истинското семе в живот. След това, обаче отново е станало отклонение. И така продължава непрекъснато.

Истинското Слово е било потвърдено. Старите пророци са потвърдили Божието Слово като истина. Може някои от вас да са чели за Ницейския събор, или за времето, което го е предхождало. Това са били 15 дена кървава политика, римската група е искала да направи от църквата деноминация.

Пророците, които са ходили в овчи кожи и са се хранели с разни растения, те са стояли на страната на Словото. Обаче какво станало? Словото загубило влияние сред хората. Гласували са против Словото, и вместо Него въвели догмите на съпротивление в ранната католическа църква. Въвели още и папата, кардиналите, това и онова… Отстранили истинското значение на Петър, на Мария и на другите, и от всичко това се е получила езическа церемония, която носи названието “християнска религия”.

Какво е станало? Сеитба на съпротивление. За пръв път на земятя църквата е станала организация. Какво е станало? Започнали да сеят съпротива чрез прибавяне и отнемане.

Кой къде е чел в Библията, че в петьк не се яде месо? Кой и кога е чул за това, че някой в Библията е бил покръстен като го напръскали с вода, вместо да го потопят в нея? Кой и кога е чул какво е “Аве Мария”? Кой и кога е чувал за цялата тази безмислица, която е вече и у протестантите? Тенджерата не може да говори, че котела е мръсен.

Който се е провинил в най-дребното, провинил се е във всичко. Кой кога е чувал Бог да се занимава с някаква организация? Посочете ми един случай да е останала жива, след като се е превърнала в организация. Умрели са на място, и никога повече не са станали. Време е нещо вече да се случи. Време е Бог да започне да действа.

Унищожава се влиянието на Словото върху хората. Същото става и днес. Унищожават влиянието, като казват: „О, тези свети фанатици. Това не е вярно.“ Това е съпротивление. Застанете лице в лице със Словото и гледайте в Него. Гледайте дали Бог тълкува Словото Си. Защото Бог е способен и от камъните да въздигне чада на Авраама. Амин!

При първите християни Словото е било съвършено потвърдено. Бог ги е освободил от всичко, изцелил болестите, имали са пророци, говорили са на езици, тьлкували са ги, носели са послание, което винаги се е потвърждавало като истина. И въпреки това хората са гласували против, и си направили деноминация. Тя е майката на всички организации. И те сега идват до пълна зрялост. Отново е било засято. Словото почти умряло, но в дните на Лутер отново разцъфнало, както говорихме за това днес сутринта. В дните на Лутер отново разцъфнало. И какво са направили след това? Веднага след смърта на този голям мъж те си направили организация.

В дните на Джон Уесли, когато англиканската църква с учението си за вечната сигурност и други подобии, е била отишла съвсем надалеч, тогава отново е разцъфнало. И какво станало, когато той и другите са умрели? Направили организация, и днес има много различни видове методисти. След това излезли други: Александър Камбел, Джон Смит и други.

Накрая избухнала Петдесятница. Хората излезли отвсякьде. И какво става после? Добре започнали. Но какво ви стана? Какво ви задържа? Върнахте се в същото блато, в същата локва, от която излязохте, отново се присъединихте към съпротивлението. За да може да основавате организации, трябваше да направите компромиси със Словото. Всеки път, когато Бог изпращаше нещо ново, не бяхте в състояние да го приемете. Така е. Отново съпротивление. Така е, както казах преди няколко дни: Стьблото, което израства от корена, след това дава листенца и расте нататьк към класа. Отново преминава през стьблото и се появява. Плявата изглежда точно както зърното. Мислим си, че това е вече то. Но когато я отворите, вътре няма никакво зърно.

Плявата е само носителка, в която зърното расте, и после тя умира. Живота я напуска и преминава в зърното.

Обънете внимание, какви имена са дали на църквите, които са посяли…

Днес можем да констатираме, че на нашите така наричани църкви не е било достатьчно че са излязли извън. Не, трябвало е да си създадат свои собствени групи. Появило се всичко възможно; трябва да имаме това и онова, и отново да се основе нова група. Някой станал и казал: „Той ще дойде на бял облак.“ Друг твърдял, че ще дойде на бял кон. И вече имало две нови групи. Какво е това? Засято съпротивление! Както и да е, когато Той ще дойде, ще изтълкува Словото Си. Трябва да изчакаме времето.

Говорейки така, вие дори не разбирате Посланието на деня, те не приемат. Непрекъснато изтъквате онова, което Бог направил, или това, което ще прави, но не умишленно не забелязвате това, което Той прави точно сега. Така възниква несъгласието.

Днес виждаме, че всичките наши църкви са сеяли вятьр, и са пожънали буря. Вече нямаме такива молитвени събрания и богослужения, както по-рано. Какво се е случило? Понижихме нивото на всичко. Дори в петдесятните църкви има пълно жени с постригани коси. Това преди не е било позволено. Лицата им са гримирани, ноктите лакирани и т.н. Отпред седят модерни мъже, които са били два и три пъти женени; дори и от дяконите. О, какво несъответствие, каква мърсотия! Как е възможно да постъпват така? Бог никога не би понасял в Своята църква нещо такова. Затова те трябваше да стигнат до някаква организация, за да въведат тези неща. Там пък се страхуват нещо да говорят против това, защото ще ги изгонят от организацията. Дано Бог ни даде мъже, които не са обвързани с нищо друго, освен с Бога и Неговото Слово. Мъже, които говорят истината. Именно от това се нуждаем. Какво сме направили? Посяли сме съпротивление. Посяли сме вятьр, и жънем бури.

Вижте, сега те се ще събират за да бъдат изгорени. Мислели ли сте върху това, което е казал Исус: «Най-напред ще бъдат събрани и вързани, ще бъдат сложени в един куп, и после ще бъдат изгорени…» Единия сноп се казва методисти, другите – баптисти, презвитериани, лутерани… Всички те ще се съберат в «Световния съвет на църквите”. Какво значи това? «Най-напред ги съберете». Алилуя! Забелязвате ли го? Той най-напред събира плевела така, че го отделя от пшеницата. “Първо ги съберете и ги изгорете.“ Всички, който са посяли съпротива между хората, ще бъдат изгорени чрез Божия съд. Имат вид на благочестие, но не допускат хората да познаят силата му, отричат Словото, за да могат да остават при догмите си, който някой е внедрил чрез това, че се е опитал да ги прибави към Словото. Но това няма да действа. То е едно съпротивление. Сега аз викам, както по времето големия пророк Амос, който казал: «Не съм пророк, нито съм син на пророк». Той казал: „Лъвът изрева; кой не ще се уплаши? Господ Иеова изговори; кой не ще пророкува.“ Той известил съд над своята генерация: «Този Бог, на когото смятате че служите, ще ви унищожи».

Запишете си го това. То го има и на лента. Запомнете го. Същият този Бог! Хората сега се събират за тази голяма жътва в «Световния съвет на църквите». Ще бъдете принудени да влезете там. Няма да можете да останете отвън. Или ще излезете поединично, или ще влезете там. Няма да съществува нещо помежду. И точно това ще е знакът на звяра. Никой няма да може да продава и да купува, само ако приеме знака, т.е. в когото ще има съпротива. Останете отвън, излезте! Избягайте от това! Отдалечете се! Този Бог, на когото твърдят, че служат, ще ги унищожи. Този велик Бог на любовта!

Те казват: Нали Исус се е молил да бъдем всички едно.

Но също е писано: „Ще ходят ли двама заедно. ако не се съгласят?“ (Ам.3:3). Той е казал: „…да бъдат всички едно, както Аз и Отец сме едно.“ Отец е бил Словото, а Исус е изявеното Слово. Той е бил едно с Отец, защото е бил изпълнението на обещаното Божие Слово.

Така е днес, така е било през всичките векове. Да. Защото Бог е един, и Той иска и ние да сме едно. А как могат да бъдат едно, когато едните не признават, че девица е заченала, други отричат Божественото изцеление и т.н. Абсолютна бъркотия. Много от тях дори не вярват в Бога, другите вярват, че бил само Божи Син, другите пък, че бил син на Иосиф, когото само наричали Син Божи. Наистина е така. Брата близнак на лутераните, цвинглианци, считат, че Той е бил просто един добър Човек. Християнската наука твърди, че Исус бил пророк, но бил само обикновен човек, а не Бог. Ако не е бил Бог, тогава е бил най-големия лъжец, който света е видял.

Или е бил Бог, или не е нищо. Той е бил Бог! Той е бил самият Бог, Който в личноста на Божия Син е станал плът, и пребивавал между нас. Със сигурност! Той е бил това. Ние разбираме, че съпротивлението е влезло вътре. Ние знаем, че то е тук, и никой не може да го оспори. Но, забележете, Той ще унищожи групата, която твърди, че Му служи. Внимавайте на това.

Бог е посял Своето семе. Вече ще свършвам, защото е време да започнем с молитвената редица. Бог е посял семе, и името му е Исус Христос.

Ако даде Бог, в няколко вечера искам да говоря за това, къде Бог е решил да положи името Си. Той е единственния изходен път. Той е единственият господар. Той е единственият истински Бог, и освен Него не съществува никакъв друг. Той казал: „Аз Съм Бог, единствен Бог.“ Исус е казал: „Първата заповед е: Слушай Израилю; Господ, нашият Бог е един Господ“ (Map.12:29). Аз Съм този. Защо чакате друг? Аз Съм дошъл в името на Отца Си, обаче вие не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете». Точно това са направили в Никея.

Като попитате: «Ти християнин ли си?» Отговарят: «Аз съм баптист», «Аз съм петдесятен», «Аз съм методист». Друго име!

А що се отнася до името на Исус Христос, отдалечават се от него колкото може повече. Не искат да имат нищо общо с него, защото Той е Словото, а Словото се проявява. Дръжте се в този единствен изходен път. Той е роза Саронова. Така казва Библията(Песен 2:1). Всичко, което се отнася за Бога, се отнася и за Исус Христос. Той е Алфа и Омега; Началото и Края; Той е Който е бил и Който ще дойде; Коренът и Потомъкът Давидов; Ясната утренна звезда; Крем в долината, Отец, Син и Святия Дух; всичко е в Исус Христос. Той е бил пълното Божие откровение; Яхве станал плът и пребивавал между нас. Точно това е бил Той. Той е бил Роза Саронова. Какво са правили с нея? Била е изцеждана, за да вземат от нея парфюм. Красивата роза трябва да бъде смачкана, за да може да бъде взета миризмата и. Бил е превъзходния Живот, който никога преди това не е бил, но на Голгота е трябвало да бъде изцеден.

Маслото за помазание се взимало от Сароновата роза, и се е изливало на главата на Аарон. Трябвало да бъде помазан, преди да влезе зад завесата в светая светих и да застане пред Господа. Трябвало е да бъде помазан с масло от Сароновата роза, за да може един път в годината да влезе и да поръси отгоре ковчега. Помазанието е трябвало да бъде приятна миризма за Господа, когато Аарон е влизал да донесе там кръвта на агнето, с която преди това е бил сам напръскан, и на одеждата му са висели нарове и звънчета. Трябвало да върви с определена крачка и те звъняли: «Свят, свят, свят е за Господа!»

Той е Роза Саронова – онази сладка, приятна миризма е помазанието върху Неговия народ. Вие не можете да застанете пред Него с някакви изповеди на вяра, или с нещо друго, а само с помазанието на Сароновата Роза, Словото. Той е също и Крем в долината.

Сега, как се получава опиум? Опиума се получава когато изцедят кремовете, нали? Лекарите го използват в своите амбуланции. Ако човек е нервен и превъзбуден, или ако някоя жена има чувството, че ще полудее; търчи нагоре надолу, крещи и е истерична, тогава лекаря взима малко опиум, слага им във вената и те се успокояват. За известен момент се успокояват. Но щом премине въздействието на опиума, състоянието им се влошава още повече.

Но казвам ви приятели, това е само символ на истинския Опиум от Крема в долината. Той е Крем в долината, на Голготата е бил изцеден. Той е бил наранен поради нашите престъпления, и с Неговите рани се изцелихме. Бил е изцеден като цвете. Бил е най-знаменитото Цвете, което някога е било на тази земя. Той е бил Лилия в долината, прекрасна Роза Саронова. Аз вярвам, че в онази вечер, когато е висял между небето и земята, Той е отнесъл греховете и е възвърнал на света изцелението. Библията казва, че Той е същия вчера, днес и завинаги.

Приятелю, когато Бог заповядал на Мойсей да издигне в пустинята медената змия, това е бил символ за Него. Медената змия символизира осъдения грях. Медената змия е символ на вече осъдения грях, медта сочи към Божия съд, както например медения олтар, на който е била полагана жертвата. И Илия, когато погледнал небето, то било като мед. Божият съд дошъл върху Израил, защото се отвърнал от Бога и не Му вярвал. Медта символизира съд, Божия съд. Змията символизира осъдения грях. Исус е станах грях заради нас, и приел Божия съд върху Себе Си. Бил е наранен поради нашите престъпления, бил е бит поради нашите беззакония, на Него дойде наказанието, което докара нашият мир и с Неговите рани се изцелихме. Християни, приятели, които сте болни и страдате, Бог има за вас днес вечерта пълно шише с Опиум. Уморени сте, всичко е много трудно за понасяне в това модерно време, изпълнено с хаос.

Сигурно сте чули в предаването “Life line“ днес вечерта, че Русия планува да завладея целия свят. Но преди това да стане, Църквата трябва да бъде грабната. Виждате ли колко сме близко, приятели. Много, много близко.

Не бихте ли искали днес вечерта да Го търсите от цялото си сърце? Той е Крем в долината. Той е същият вчера, днес и завинаги. Той е тук днес вечерта, за да се издигне всред Своя народ, както, когато Мойсей е издигнал медената змия в пустинята, знака за осъдения грях, но не само за греха, но и за болеста. Мислете за това, което Исус е казал: „Така както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син.”

Защо го е издигнал Мойсей? Поради грях, неверие и болест. Исус е бил издигнат поради грях, неверие и болест. Било е същото.

Днес вечерта ние се намираме в дните на това голямо съпротивление. Исус е казал в Лука, че това ще става в дните преди идването на Господа, така като в дните на Содом. И че Човешкия Син ще се яви, както тогава се явил на Авраам. Елохим, Бог се явил на Авраам в човешки образ, останал там известно време, казал какво мислела Сара в сърцето си, макар, че била зад гърба Му в шатрата и Той не я виждал. Казал какво прави, и я нарекъл “Сара”. На Аврам казал Авраам; на Сараи – Сара. “Къде е жена ти Сара?”

Той Му отвърнал: „В шатрата зад гърба Ти.”

После Бог казал: „След една година по това време ще се върна, и жена ти ще роди син.“ Сара се засмяла в себе си. А Той попитал: „Защо се смее Сара?”

Исус е казал, че Човешкия Син ще се яви по същия начин, както тогава, точно преди голямото съпротивление да бъде събрано и изгорено. По този начин Исус Христос отново ще бъде издигнат пред вас като Този, Който е същия вчера, днес и завинаги. Вярвате ли на това? Сега искаме да склоним главите си за молитва.

Скъпи Боже, ние Те обичаме. Твоето Слово е храна за нас, Господи. Обичаме го. Живеем от него, Господи. Никога не можем да се наситим напълно. Обичаме да седим около Твоята маса, събрани около Твоето Слово, и да се радваме на тези благословения, Господи, братя и сестри, който са били изкупени с кръвта на Божия Син. Дошли сме тук днес вечерта, Господи, като сме посветили тези вечери на молитва за болни. В Писанието казваш, че сме изцелени в Твоите рани. Така че изобщо не е потребно да се молим за това, а само изповядваме греховете си, защото сме изцелени в Твоите рани. О, какъв ден на спасение. Какво обещание за Иммануел. Всичко е истина.

Ти си казал: „Още малко и светът вече няма да Ме вижда, но вие ще Ме виждате, защото Аз (лично местоимение) ще бъда с вас и във вас до края на света.“ В края на времето, кратко преди унищожението, ще бъде така, както Си казал, че ще бъде. Точно както тогава, преди да падне огънят върху Содом и го изгорил; че отново ще се яви Синът на човека, както тогава. Отче, моля Те, хората да не го пропуснат.

Като неповратен човек се моля, о Боже, да ми простиш, ако съм се изразил неправилно, когато говорих на тема “Задвижване”. Аз ги обичам, Господи. Моля се да не го пропуснат. Нека тази вечер да е една от най-мощните, Господи. Нека всеки, който е болен, страдащ, сляп и каквото и да е друго, да бъде изцелен тази вечер. Нека всеки грешник да бъде спасен. Нека всеки невярващ да може да приеме в сърцето си Христа. Дай го, Отче. Всичко е в Твоите ръце. Предаваме се на Тебе и бихме искали да преживеем Твоето присъствие тук сред нас.

Ти си казал в Йоан 14:12 “който вярва в Мене, делата, който Аз върша и той ще ги върши.“ Ние знаем как си давал хората да познаят, че Ти си Пророка за който Мойсей е казал, че ще дойде. Векове преди това са нямали никакъв пророк, навсякъде е имало съпротивление, но въпреки всичко Божието Слово е трябвало да бъде изпълнено. Затова Словото е станало плът. Същото е станало и със съпротивлението. Отче, ние виждаме как съпротивлението набира форма на колос. Знаем, че и Словото има своята изява. Благослови ни тази вечер, Отче. Ние Ти се предаваме, и със Словото Ти, Каквото Ти считаш за необходимо, това направи с нас, Господи. В името на Исус. Амин.

[Една сестра говори на езици.]

Бъдете смирени. Не знаем какво казва. Може би нещо иска да ни каже. Така че останете още за момент много смирени.

[Един брат тълкува.]

Амин. Чели ли сте в Писанието как един път врага се приближал с огромна сила. Всички били събрани; и Божия Дух дошъл върху един мъж и му казал кьде да отидат да чакат. И така победили. Сега отново се приближава. Съществува едно място, в което вашите врагове ще бъдат унищожени. Хванете се за ръката на Бога. Ръката на Бога е Христос. Оригиналното Слово. Приемете Го днес в сърцата си, докъто ние извикваме молитвената редица.

Мисля, че Били е раздал и за днес молитвени номера. Ще започнем с Б85. Вчера вечерта ги извикахме петнадесет. Обикновенно се стараем да са петнадесет. Пригответе си номерата. Сега започваме. Около петнадесет души ще дойдат на ред. От Б 85 до 100. Кой има Б85? Вдигнете си ръката. Да, там отзад. Ела, ако обичаш, отпред. Може да има тук чужди, които не знаят как протича това. Моят син, или ако той не е тук, брат Воурдърс, или някой друг, идва тук. Взима номерата, смесва ги и ги раздава на хората. Той не може да ви каже дали ще бъдете извикани на подиума. И аз не знам. И след това вечерта аз извиквам от тях десет, петнадесет номера. Това, обаче, няма нищо общо с вашето изцеление. То може да стане на мястото, на което седите. Вижте какво се случи снощи. Колко от вас бяхте тук вчера вечерта? Покажете ми ръцете си. Навсякъде, в цялото събрание имаше изцелени хора.

Сега да дойдат от 85 до 90. Всички са тук. Сега от 90 до 100.

За тези, който не могат да тичат, имаме приготвени няколко подвижни столове. Ако имате номер, който е повикан, а не можете да ходите, вдигнете си ръката и ще бъдете доведени.

Ако нямате молитвен номер, останете си на мястото и се молете. Кажете: Господи, Исусе, нека да съм аз тази вечер. Колко от вас нямате молитвен номер? Вдигнете си ръцете. Добре. Бих искал да кажа нещо и вярвам, че няма да прозвучи зле. Тогава дошла една жена и нямала никакъв молитвен номер, както ние днес ги наричаме. Преминала през множеството от хора (моля ви, добре ме слушайте) и казала: Само ако се докосна до дрехата Му, ще бъда изцелена. Колко от вас познавате този случай? Добре. И какво направила? Докоснала се да Него и си отишла на мястото. Исус се обърнал. Той е знаел къде е, Той знаел нуждата и. Знаел е какво и има, и го е казал. И тя почувствала, че кръвотечението и престанало. Вярно ли е? И защо? Защото се докоснала до Него.

Колко от вас, които сте тук тази вечер, знаете, че според писмото до Евреите, Исус е наш Първосвещенник, Който съчуства на нашите слабости? А щом като е Първосвещенник, Той трябва да извършва служението на Първосвещенник. И какво ще прави? Ще прави същото, както и тогава. Вярвате ли в това? Ако вярвате, Той ще действа точно така, както и тогава. Колко от вас го вярват? Вдигнете ръцете си, за да изразите по този начин: «да, наистина вярвам».

Още преди те да се дойдат в молитвената редица, искаме да имаме молитвена редица тук. Знам, че Той е тук. Усещам Неговото присъствие. Зная, че е тук. Молитвената редица подготвена ли е? Молете се и гледайте насам. Молете се и просто Му вярвайте.

Там седи една дама и ме гледа. Седи точно до онази госпожа с очилата. Не виждате ли, че има нещо над тази жена? Погледнете насам. Виждате ли го? Тя страда от сърце. Вярваш ли, че Бог те изцелява? Ако вярваш, вдигни ръката си. Това е твоята нужда. Истина е. Ако наистина това е нуждата ти, вдигни високо ръката си, за да видят хората. Вдигни я високо. Нямаш я вече. Твоята вяра те изцели.

Той е същия вчера, днес и завинаги. О, има и съпротивление, но Исус е същият вчера, днес и завинаги. Продължавайте да се молите; виждате, че не е необходимо да сте тук горе, нали?

Това е една дама, която доколкото ми е известно, ми е напълно непозната. Тя стои тук с молитвен номер. Ти не си знаела дали ще бъдеш извикана. Някой ти е дал молитвен номер. Не знам коя си, откъде идваш и каква е нуждата ти – абсолютно нищо не знам за теб. Аз съм мъж, ти си жена. Същата картина можем да я намерим в Библията в Йоан 4 та глава.

Сега вие можете да попитате: «Какво си направил преди това, брат Бранхам?» Просто се е задвижило. Аз не знам нищо. Той трябва да го направи; аз нищо не знам. Какво се случи с онази жена там? Никога в живота си не съм я виждал. Тя ми е напълно чужда. Кой беше преди това изцелен в събранието? Да. Ние не се познаваме. Ако е така, помахай с ръката си. Виждате ли? Никога не съм виждал тази жена. Тя е седяла там и е вярвала. Докоснала се е до нещо, нали? Не би помогнало, ако някой се допре до мен.

Не разбирате ли, че Библията е наистина Словото на Бога? Той е същия вчера, днес и завинаги. Ние се превръщаме в храм на Святия Дух, който е Христос. Това е оригиналното семе. След това идва истинския Свят Дух в истинското семе на Словото. Не е достатьчно да се вземе само една част от Него. Точно това прави дявола. Вижте, става въпрос за цялото Слово. Та Той не е половин Бог, а цял. След това стават тия неща.

Тук има жена, с която никога преди това не съм се срещал. Исус е срещнал подобна жена тогава. Може да не е в същото положение, не знам. Той седял при кладенеца. Избрал път през Самария. Самария лежи в планината. По пътя за Ерихон трябвало да мине през Самария, и стигнал до един град, наречен Сихар. Там седнал при кладенеца и изпратил учениците Си да купят храна.

Колко човешки раси съществуват днес на света? Три. Потомците на Сим, Хам и Яфет. Всички произхождаме от Ное. Всички останали са били унищожени. Затова са съществували само три групи хора: Евреи, езичници и Самаритани, които са били половин Евреи и половин езичници. И днес на света съществуват само три раси.

Всичко, което произхожда от Бога е съвършенно в тройката. За тези три вече говорих тази вечер: три стадии на съпротивление, три стадии на Словото, което станало плът. Говорел е към евреите, когато се обърнал към Натанаил, когото Филип е довел при Него, и казал: «Видях тe под смоковницата». На Петьр, когото довел Андрей, казал: «Твоето име е Симон; от днес ще се казваш Петьр. Ти си син Ионов». Всички те са били евреи. Никога не го е правил пред езичниците. Изследвайте Писанията. Никога!

А тук говори със Самаританка. Сега е времето на езичниците. И в Лука 17 е обещал, че близо преди идването Си ще прави същите неща.

Той седял там и тогава дошла една жена, половин еврейка, половин езичница. Той я помолил: «Жено, дай ми да пия».

Тя Му отговорила: «Как, ти искаш от мен да ти дам вода? Ти си Евреин, а аз съм Самаританка, и между нас няма никакво общение. Не би трябвало да ме молиш за вода».

Той и отговорил: «Ако ти знаеше с Кого говориш, щеше ти Мен да ме молиш за вода». Какво е направил? Започнал да общува с духа и. И щом разбрал проблема и, казал и да доведе мъжа си. Тя Му отговорила, че няма мъж. Той казал: «Вярно каза. Защото си имала петима мъже…»

Сега забележете. Когато фарисеите видяли всичко, което правил, в съпротивлението си казали, че Той е Велзевул и магьосник.

Исус казал: «Ако някой каже нещо такова за Святия Дух, когато ще дойде и ще прави същите неща, на такъв никога няма да му бъде простено».

Ето ви го съпротивлението. Той казал, че сега им прощава, защото Святия Дух още не е бил дошъл, и жертвеното Агне още не е било заклано.

Обаче онази жена не мислела по този начин. Тя казала: «Господине, виждам, че си пророк».

Столетия преди това не е имало никакъв пророк. “Виждам, че си пророк. Когато дойде Месия, Който е Христос, Той ще ни каже всичко, и ще прави тези неща.”

Ако е правил тези неща вчера, Той и днес е същият. Тогава се е оставил да бъде познат. А днес не е ли същото? Трябва да бъде същото. И тук отново се срещат мъж и жена. Тя не е онази жена, а аз не съм Онзи Мъж, но тук е същия Святия Дух. Той е обещал, че ще прави същите неща, когато се яви Човешкия Син.

Аз не те познавам, знаеш. Ние въобще не се познаваме. Ти стоиш тук и е възможно нещо да не е наред с теб; не знам. Обаче, ако Господ Исус ми открие твоята нужда, ще повярваш ли, че Той е Божи Син, а не човек? Това е само обвивка, храм, който Бог използва и който е избрал. Прави го в Своята суверенна милост, според волята Си. Ще повярваш ли?

[Жената казва: Амин.]

Колко от вас тук ще повярват? Ние стоим тук на светлото и никога в живота си не сме се срещали. Нямам представа коя е, каква е, от къде идва и каква е нуждата и. Забележете какво се мъча да направя. Искам да отстраня от вас това съпротивление, за да повярвате на Словото, защото Словото е станало плът сред нас. Словото в нашите тела става живо. Това ни показва Божието присъствие.

Дано Той да и го даде. Тя има честна, настоятелна молба. Тя е бездетна, и иска да има дете. Около четиридесет годишна е.

Тук има и други жени, които са били безплодни и са дошли на подиума. И Бог ги е дарил с деца. Моля ви, вдигнете си ръката, вие, за който се отнася това. Виждаш ли? Когато си отивах в неделя, подадоха ми малко момиченце, чиято майка беше безплодна, и Господ проговори. Тук ли е това мило, малко момиченце? Къде е? Ето го, там седи. Мисля, че майката е при нея. Тя е изговореното Слово от Бога.

Ще Му повярваш ли от цялото си сърце? Вярваш ли, че благословението, което си приела, което чувстваш в себе си, е Божият отговор? Ако Бог ми каже как се казваш ще повярваш ли? Вече можеш да дадеш на това дете име. Можеш да си отидеш в къщи, госпожа Томсон, и ще имаш своето детенце, ако вярваш от цялото си сърце.

Вярвате ли от цялото си сърце? Имайте вяра. Не се съмнявайте. Вярвайте просто на Бога. Бог е Бог.

Как се чувствате, господине? Мисля, че също не се познаваме. Доколкото ми е известно, видях ви за първи път, когато влизахте. Помислих, че сте чичото на брат Шакарян, брат Машагин, певец. После отново ви видях, когато застанахте в молитвената редица. Така че вие не ме познавате, и аз вас също. Може би Господ Исус ще ми открие нещо за вас, примерно от какво се нуждаете. Той вече ви го е дал. Единственото, от което се нуждаете, е достатьчно вяра.

Колко от вас го разбират това? Нужно е само достатьчно вяра, за да приемете това, за което се молите. Ако сте дошли тук с настоятелна молба и Той може да ми каже какво е желанието ви, тогава тук трябва да има нещо, което причинява това, защото аз не знам каква е нуждата ви. Обещал е в Словото Си, че ще го направи. Познавал е мислите на сърцата им. Вярно ли е?

Имате голямо желание да бъдете изцелен. Страдате от нерви, много сте нервен. Вярно е. И гърба ви е болен, от известно време е много зле. Бил сте опериран. Това е “така казва Господ.“ Истина е. Има и още едно нещо. Имате дълбоко желание да приемете кръщение със Святия Дух. Елате тук.

Скъпи Отче, в името на Исус Христос нека този мъж да бъде изпълнен със Святия Дух, нека да бъдат изпълнени неговите настоятелни желания. В Исусовото име. Амин.

Сега го приеми, брате мой. Имай вяра, не се колебай.

А ти как си? И с теб не се познаваме. Ако е така, вдигни ръка, да видят хората. За да знаят, че не се познаваме. Доколкото ми е известно, никога в живота си не съм я срещал. Мисля, че и тя не ме е виждала, освен в събранията. И затова не мога да знам защо е тук. Нямам никаква представа какво ти е, или от какво се нуждаеш, коя си, или каква си. Не бих могъл да ти кажа нито едно от тези неща.

То е просто дар. Чухте как го обясних преди малко. Ела тук и чуй какво казва Той. Аз мога да кажа само това, което виждам. Не мога да кажа нищо, което Той не е казал. Ако бих казал нещо от себе си, то ще е изопачено, няма да е правилно. Обаче ако е от Бога, не може да е неправилно, защото Бог никога не греши.

Ще повярваш ли, ако Бог ми каже коя си, от какво се нуждаеш, ог къде идваш, какво си правила, или каквото и да било друго? Благодаря. Ти имаш проблем с краката си. Измъчват те краката. Имаш и женска болест. Имаш и едно голямо желание в сърцето си, защото си загубила някого. Той е младеж. Синът ти е избягал от къщи. Ти искаш да се моля той да се върне.

Боже на небето, върни и детето. Нека Святия Дух да спре този младеж на пътя му, Господи, и да го доведе при майка му. В името на Исуса. Амин.

Той, Който е знаел това, ще ти го върне. Ти не се безпокой. Само вярвай и не се съмнявай. Вярвай от цялото си сърдце. Вярвай, и Бог ще ти даде и останалото.

Сега, тези три, или четири случая на разпознаване ме доведоха до състояние, че почти нищо не виждам. Не мога да го обясня. Вие може да попитате: «Това по-зле ли е от проповед, която трае 45 минута, или повече?» Да, дори да е и три часа, това е по-зле.

Една жена се докоснала до дрехата на нашия Господ Исус. Хората не се допират до мен. Тази жена би могла да ме докосва колкото си иска, и нищо не би станало. Аз съм само човек. Трябва Него да докоснете. Тогава се задейства дара. А аз самия при това напълно се изключвам и говоря само това, което виждам. Нищо повече. Ако се докосне до мен, няма да има никакъв ефект. Но чрез мен, тя се докосва до Исус. Така и онази жена се е докоснала до Бога, чрез Исус. Той не е знаел какво и има. Допряла се до дрехата Му, продължила и си отишла на местото. А Той попитал: «Кой се докосна до Мен?»

Апостолите казали: «Пълно е с хора и всички се натискат. Защо задаваш такъв въпрос?» А Той отговорил: «Почувствах, че излезе сила от Мен». Той отслабнал, след като Го докоснала една жена. Него, Божият Син. Колко повече ще отслабна аз, един грешник, спасен чрез Неговата милост. А знаете ли защо са повече? Защото е казал: «Който вярва в Мен, делата, който Аз върша и той ще върши, и по-големи ще върши, защото Аз отивам при Отца».

Написано е “по-големи”, но правилния превод от гръцки би трябвало да звучи: „Още повече от това ще върши.”

Тази дама не я познавам. Нищо не знам за нея. Вдигни ръката си, хората да видят, че не се познаваме. Божият Син тогава се срещнал с една жена при кладенеца. Говорил с нея, разпознал нуждата и, и казал какъв и е проблема. Според това тя разбрала, че Той е Месия.

Ти се допря до мен, аз се допрях до теб, но нищо не стана. Но, ако моята вяра чрез този дар, и твоята вяра в Него, Го докоснат, тогава Той може чрез мен да ти говори. Според това ще познаеш, че Той е тук, както тогава е бил при кладенеца в Сихар. Той е същия вчера, днес и завинаги.

Ти имаш много нужди, много болести и компликации. Една от най-главните неща, за който трябва да се моля, е артрит. Така е, нали? Заради артрита си все по-неподвижна. Особено го усещаш, когато трябва да си вдигнеш ръката.

Доколкото си спомням, дойде много бавно. Почакай още един момент. Може би ще говори още нещо. Тук усещам неща, който са между хората. Прилича на ветрец, който повява. Казват: «Той само отгатна», или нещо подобно.

Ти имаш вид на мил човек. Бих искал още малко да говоря с теб. Нека да останем така още един момент, защото мисля, че имаш още нещо в сърцето си, за което искаш да се молиш на Бог. Аз не мога да отговоря на тази молитва, но Той може. Ако вярваш, Той вече го е направил. А ако искаш да вярваш, може да ти се помогне. Сега ще ти го кажа: Отнася се до един член на семейството ти. Той не е тук. Това е брат ти. Той не живее в този щат. Живее в един влажен край с много езера. Би могло да бъде Мичиган. Да, Мичиган е. Болен е на смърт. Страда от неизцелима болест на бъбреците. Вярно е, нали? Това е “Така казва Господ.”

Изпрати на брат си кърпичката, коята държиш в ръката си, и която вдигна към Бога. Кажи му да не се съмнява и да вярва. Той сега е изцелен, ако ще вярвате.

Вярваш ли от цялото си сърдце? Ако вярваш, тогава има само едно нещо, което трябва да направиш – да го приемеш. Така ли е?

Казвате: „Той много внимателно разглежда хората.“ Но сега ви казвам, няма да гледам към дамата, която сега идва. Която и да е, няма да я гледам. Вярваш ли, че Бог може да ми открие проблемите ти? Вдигни ръката си, ако вярваш. Имам впредвид тази дама тук, тази пациентка. Ако вярваш от цялото си сърце, твоята астма никога повече няма да се прояви. Иди си в къщи и вярвай, че си напълно изцелена.

И да гледам на другата страна, видението е съвършенно, защото Бог е съвършен.

И ти вярваш ли? Астмата и теб ще те напусне. Вярваш ли? Тогава иди и кажи на Господ Исус, че Му вярваш. Един ден ще трябва да ходиш с бастуй, ако те победи артрита. Но това няма да стане. Ти вярваш, че няма да стане, нали? Ти вярваш, че ще бъдеш здрава. Върви си по пътя. Исус Христос те изцели.

Сърдечните заболявания убиват хората. Но теб няма да те убие. Вярваш ли, че Бог може да те изцели? Иди, вярвай от цялото си сърце и кажи: Дълго се молих за това.

Ти говориш ли английски? [Идва преводач — бел.на прев.] Така е добре. Моля те преведи и каквото кажа. Кажи и: Ако вярва, болеста на стомаха я напуска. Вярва ли? И болката в гърба те напуска. Сега можеш да продължиш по пътя си. Ти си изцелена.

Онзи мъж, с болеста в гърба, който ме погледна, когато го казах. И той може да бъде изцелен, ако вярва. Вярваш ли? Добре.

Вярвате ли, че Исус е същия вчера, днес и завинаги? Тогава всички взаимно нека ще си полагаме ръце и ще се молим молитва на вяра. Всеки да се моли молитва на вяра.

Скъпи Боже, докъто сме така обвити от Твоето свято присъствие, виждаме как действаш в цялото събрание. Навсякъде са изцелявани болните. Ти Си Бог. Моля Те да изцелиш цялото това събрание. Нека свежото Божие дихание падне в сърцата им. Дай им да познаят, че времето свършва.

Ще бъдем тух още кратко време, и после ще отидем при Този, Когото обичаме.

Нека Неговото присъствие сега да донесе изцеление на всеки.

Смъмряме сатана, смъмряме всичките му дела в името на Исус Христос. Сатана, излез от тези хора!

Сега всички вие, който вярвате на Господа и приемате изцелението си, станете и кажете: «Ставам, за да приема изцелението си. Вярвам на това». Все едно е какво ви е състоянието, ако наистина вярвате, изправете са, вдигнете ръцете си и кажете: «Благодаря ти. Господи Исусе, че ме изцели».

Бог да бъде с вас.

* * * * *