ВОДАЧА

Проповядвано на 14.10.1962 г. в САЩ 

Сега, искам да прочета тази вечер част от Писанието намираща се в Книгата на Св. Йоан 16: 7-15:

“Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя.

И Той, когато дойде, ще обвини света за грях, правда и за съд;

за грях, защото не вярват в Мене;

за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате; а за съд, защото князът на тоя свят е осъден.

Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега.

А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.

Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.

Всичко, което има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.”

Бих искал да използвам следващите няколко минути за да насоча вниманието ви върху думата “водач”. “Водачът” е някой, който ви ръководи… Трябва да си имате водач, когато не знаете къде отивате.

Сега, един водач трябва да познава пътя. Трябва да знае къде отива и какво прави, и как да се грижи за вас по пътя. Виждате ли? Той трябва да се погрижи за това да.не се изгубите. Един водач е човек с подбрани качества. Щатът подбира този човек, щом ще е водач. И сега, когато тръгвате на пътешествие в пустинята, където не сте свикнали да ходите, няма да е добре за вас да тръгвате без водач. Честно казано, за някои места не може дори да се тръгне без водач, например за Канада. Водачът трябва да разпише разрешителното ви за пред началника на заниманието. И самият той трябва да се запише, и тогава отговаря за вас. Ако нещо се случи с вас, ще е негова отговорността. Той трябва да се грижи за вас. Той трябва да следи за това да не се изгубите. Трябва да е сигурен, че няма да ви прати някъде, откъдето няма да знаете как да се върнете. А ако се изгубите, той трябва така добре да познава местността, че да може да ви извади оттам по всяко време. Виждате ли? Трябва да е запознат с всички тези неща или не ще може да е водач; не ще бъде лицензиран за водач.

За тези неща понякога трябва да имате уговорена среща, да се обадите предварително и да се уговорите, да ангажирате резервации. Понякога той е зает и не може да ви приеме, налага се да отложите това за известно време, става дума за земния гид. Никога не ще ви се наложи да правите това с Божия Гид; Той е винаги готов, винаги в готовност.

Сега, ако не извършите тази подготовка, а смятате да предприемете пътуване в пустинна местност, където не сте били преди, то тогава може да се изгубите и да загинете. Имате около

един процент шанс да се измъкнете от пущинака, т.е., ако не е прекалено гъст, тогава може да имате един процент шанс да се измъкнете сами оттам. Но ако е труднодостъпна пустинна местност, и сте навлезли навътре в нея, нямате никакъв шанс да излезете оттам. Няма начин да се измъкнете, понеже вървите по пътеката на смъртта, и тогава сте загубени; свършено е с вас. Сега, ще загинете ако нямате водач, който да познава местността и да знае как да се върне обратно.

Много от вас са запознати със статията, която сте чели, за това какво се е случило с тези момчета скаути в Таксън, Аризона. Въпреки че са били обучавани да знаят как да се грижат за себе си, били са скаути… И не са били скаути-новаци, а напълно подготвени такива. Изкачили се по планината, появила се буря; природата променила състоянието си. И причината те да се изгубят и всичките да загинат е, че се появила промяна на обстановката, която била извън установената практика. Виждате ли? Забравил съм колко момчета са били, които са загинали в планината, въпреки че са били повикани хеликоптери, запасняци, от националната гвардия, доброволци и всичко налично. Но те били изчезнали; никой не знаел къде се намират. А и те не могли да се погрижат за себе си. Всички те загинали в снега, защото не знаели дали вървят на изток, север, запад, или юг, нагоре или надолу, или каквото и да е; всичко изглеждало еднакво.

Сега, един гид знае къде се намира, независимо от времето. Той е екипирай за това. Знае какво прави. Запознат е с всичко. Знае как изглежда всичко, така щото дори да е на тъмно, може напипва нещата.

Например, ето един стар трик на водача. Както знаете, ако виждате звездите, всеки може да определи накъде върви, само ако наблюдавате звездите. И винаги ще искате да наблюдавате единствено точната звезда. Има само една точна звезда, и това е северната звезда. Виждате ли, една единствена, която си стои на мястото. Тя символизира Исус Христос, Който е същият вчера, днес, и завинаги. Други могат да се отклонят, НО Гой си остава същият. Хората могат да ви отклонят от този или онзи път; но не и Него, Той винаги си е същият.

Часа сутринта, съм издърпвал дънерите от огнището и съм лягал върху затоплената земя за да оцелея. Необходимо е да знаете как се правят тези неща.

А този човек не е знаел какво прави; нямал е никого със себе си да го напътства. Придържал е собствения си син към гърдите си, докато усетил, че изстива и умира. Безразсъдно! Ако само си беше наел гид, можел е да го върне обратно от планината, независимо по кое време на денонощието. Виждате ли? Но той изчакал да се стъмни, и тогава не могъл да разпознава пътя.

Това е и проблема с християните днес. Те изчакват докато дойде тъмнината, и после установяват, че са тръгнали без Водача.

Ей, виждали ли сте някога човек, който се е изгубил? Някой имал ли е някога опитността да върне обратно изгубил се човек? Това е най-жалкото нещо, което някога сте виждали. Когато човек се изгуби, той обезумява. Не знае какво прави. Веднъж намерихме един човек, едно момче, беше се изгубило в гората. Беше собственик на ранчо, но отишъл в непозната територия и се изгубил. И когато го намерили три дни по-късно, той тичал като подивял, крещял със всичка сила. Устните му били изгризани, изхвърлил оръжието си, и не знаел какво да прави. Наложило се да го хванат и вържат. Когато собственият му брат дошъл при него, той го нападнал като звяр, опитал се да го ухапи; не знаел къде е. Защо? Изгубил се. А когато човек се изгуби, той е в състояние на обезумяване. И не знае, че е в това състояние, понеже това, че се е изгубил причинява този страх в него, и той не знае нито къде е, нито пък какво прави.

ТАКА Е И КОГАТО ЧОВЕК Е ИЗГУБИЛ БОГ. Тогава той върши неща, които обикновено не би направил. Върши неща, които са извън ума на едно човешко същество. Един изгубил Бога човек, една изгубила Бога църква, която се е отдалечила от Бог, отдалечила се от принципите на Божията Библия, вършат неща, които не бихте очаквали да намерите в църква на живия Бог. Един изгубил се човек е в състояние на обезумяване; той е луд човек. Водачът има понятие за това как да върви и какво да прави.

Бог винаги е пращал Водач на людете Си. Бог никога не е изневерявал . Той праща Водач, но вие трябва да приемете този водач. Виждате ли? Трябва да му вярвате. Трябва да вървите по пътя, който той сочи. Ако попаднете в пустош, и водача ви казва: “Ще вървим по този път,” и въпреки това вие си мислите да вървите по онзи път, тогава ще се изгубите. Така че когато Бог ни изпраща Водач, който да ни ръководи, то ние трябва да го следваме. Без значение какво мислим, кое изглежда разумно и кое смешно, ние не сме субектите, които да определят това, а единствено Водача.

Бог праща Водач, и Бог желае да помните, че това е назначеният от Него Водач. Ние трябва да Го помним. Тук се казва, Исус Го казва: “Няма да ви оставя сираци, а ще помоля Отца и Той ще ви прати друг Утешител.” И този Утешител, когато дойде, ще ни и напътства във всичката Истина. А Божието Слово е Истината, а Словото е Христос: “Аз съм Пътят, Истината, и Живота.” Той е Словото, “В началото бе Словото; и Словото беше у Бог; Словото бе Бог; И Словото стана плът, и живя между нас;” Така че ако следваме истински верният Водач, Святият Дух, Той ще ни открива какво е видял, какво е чул, ще ни разкрива нещата, които идват.Амин. Ето това е. Той ще ви открива идните неща.

А когато църквите отхвърлят Това, как може въобще да очакваме да отидем в небето? Святият Дух ни беше изпратен за Водач, а ние приемаме някого другиго да ни напътства, а именно Святият Дух ни бе даден да ни ръководи.

А Святият Дух винаги говори от Словото. Сега, Святият Дух никога няма да каже “Амин” на измислено от човеци верую Той ще потвърди само Божието Слово с “Амин”, защото То е истинно. Святият Дух не ще ви води по други пътища. Сега, странното е, че всички твърдим, че сме водени от Святия Дух, а има толкова разлика между нас, колкото между деня и нощта.

Когато Павел, този дребничък фарисеин, който прие Святия Дух, когато Анания го кръсти, отиде в Арабия и прекара там три години в поучение и се завърна, никога не се консултира с коя да е църква за каквото и да било. Когато се завърна и срещна Петър, глава на църквата в Йерусалим, те се оказаха един до друг в доктрината си. Защо? Същият Святи Дух. Когато Петър кръщаваше в Името на Исус Христос, Павел правеше същото без някой да му нарежда. Когато Петър поучаваше върху кръщаването със Святия Дух, освещаване, и т.н., Павел правеше същото, без да се съветва с църквата, понеже имаше същия Водач. А как ние бихме могли да сме в единство днес, когато хората отричат тези Истини? Когато Петър поучаваше това, което той учеше за начина, по който църквата да бъде подредена, Павел имаше същата доктрина, понеже имаха един и същ Водач.

Водачът не ще поведе някой по един път, а друг по онзи, нито пък изпрати някой на изток, а друг на запад. Вижте, Той ще ви обединява. И ако само позволим на Святия Дух да ни обединява, тогава ще сме едно. Ако само не позволяваме на дявола да ни завлича на погрешния път, ще сме едно сърце, един ум, ще сме в хармония, в един и същ Дух, Святия Дух, Божия Водач, Който ще ни води във всичката Истина. Точно така. Но трябва да следвате Водача си. Да, господине.

Така че, разбирате, че се нуждаете от Водача. Той ще ви насочва към Истината, а Истината е Словото. Той ще ви напътства. И така е било винаги. Бог не трябва никога да променя каквото и да било, защото Той е всеобхватен и знае кое е най-доброто.

Някога наблюдавали ли сте дивите гъски когато прелитат над вас, дивите патици, отлитащи на юг? Тази стара дребна патица изправя човката си напред, крещейки: “Па-па, па-па.” И всяко едно от малките патенца отиват при нея. “Па-па, па-па.” Ето ги. След малко тя усеща, че трябва да напусне това място. Тя намества малките си криле и отлита от езерцето; издига се в небето и обикаля четири-пет пъти. После се отправя направо за Луизиана със всичка сила, и всичките патенца точно след нея. Защо? Тя е водача. Амин. Патиците познават водача си; а църквата не. Тази малка стара патица, ако издаде определения звук, и другите го разпознаят, тогава се събират на ято и отлитат на юг. Защо отиват там? Защото там не е студено.

Сега, ако Бог е дал на патицата достатъчно разум да знае как да избягва студа, какво тогава Той трябва да е дал на църквата? Ако една патица може да направи това по инстинкт, то какво може Святия Дух в църквата? Това трябва да ни води от стари формализми, веруя и неща към прекрасното, чудно кръщение на Святия Дух, където има добродетел, знание, търпимост, и Святия Дух. Това е, към което ще насочва истинския Водач, защото Той ще нашепва нищо друго освен Евангелието, единствено Словото Божие. Разбира се, че имате нужда от Водач.

Това е Божията програма; Той не може да се отклони от нея, защото е всеобхватен. Амин. Не може да се отклони; Той е Бог. Аз може да се променя; аз съм човек. Вие може да се промените; вие сте мъж или жена. Но Бог не може да се променя. Аз съм ограничен; мога да правя грешки и да кажа грешни неща; всеки един от нас може. Но Бог не може да прави това и да е Бог. Неговото първо решение е съвършено. Начинът, по който Бог действа на сцената, е начина , по който трябва всеки път да действа. Ако е повикан на сцената да спаси грешник, Той го спасява въз основа на едно и също нещо. Следващият път, когато се появи грешник, Той трябва да действа по същия начин, иначе е действал погрешно първия път. Амин. Обичам Го. Зная, че това е Истината.

Затова, когато първият човек отиде при Него, с проблемите които имате и вие тази вечер, ако е за спасение, планът определен от Бог за спасение на този човек е същият, по който спасява и вас. А Той имаше един план, и той беше посредством пролятата кръв на невинна жертва (агнец).

На петдесет и три години съм, проповядвам Евангелието от тридисет и три години и половина, не съм виждал то да се проваля. Виждал съм как То е било подлагано на тест седем пъти, навсякъде по света, сред всякакви религии и какво ли не още, пред повече от половин милион люде наведнъж, и никога не е пропадало. Не ви говоря от някаква си книга. Говоря ви от личния си опит, че зная това, че Бог застава зад Словото Си и Го зачита. Сега, ако си имате нещо друго, в което вярвате, тогава спазвайте си го. Но Святият Дух ще подкрепи Словото Божие.

Петър бе насочен да каже в Деяния 2:38, за това как да се приеме Святия Дух; той казва: “Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.”

Да, това трябва да се направи. Първо, да се покаете за греховете си, за вашето неверие, за това че не сте вярвали на тези неща. Покайте се, и после се кръстете, и тогава Водачът ще ви поведе от там нататък. Вижте, това е ваше задължение. Ваше задължение е да се покаете. Ваше задължение е да бъдете кръстени. А после е задължение на Водача да ви поеме оттам нататък, да ви води от добродетел в благоразумие, в себеобуздание, в търпеливост, в благочестие, в братолюбие, и Святият Дух ви запечатва. Виждате ли? Тогава ставате съвършен образ на Бога, истински Божи човек, истинска жена на Бога, закотвени в Христос. Обичам това - закотвени в Христос.

Да, Марк беше воден от Святия Дух да напише в Марк 16 глава, разбира се:

И рече им: “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.

Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.

И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.”

Йоан е бил воден когато написва Откровение. Бил е воден от Водача. Бил е също така воден от Водача да каже: “Ако някой' прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, написани в тази книга, и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от книгата на живота и от святия град, които са описани в тази книга.”

Сега, как бихте заменили Словото Божие с нещо друго, и все още да казвате, че сте водени от Святия Дух? Няма смисъл, нали? Не, господине. Да, няма.

Той е бил моят Водач през живота ми. Водил ме е в Живот. Той е, Който ме е водил в Живот, и Той е моят Живот. Без Него нямам Живот. Не искам нищо друго освен Него.Той е моят Всичко-във-Всичко. Във време на бедствие, Той стои до мен. Вчера ме благослови, и днес ще направи същото. Какво мога да очаквам? Едно и също завинаги, славете Името Му. Амин. Да, господине. Той е обещал това. И Той ще го направи. Той е Живота ми; Той е Водача ми, Всичко-във-всичко. На Него съм се доверявал. Имал съм тежки изпитания. На Него уповавам където и да ходя. Искам и вие да направите това, доверете Му се.

***

Северно-Американският Елен и Мечката Гризли

Брат Еди присъстваше когато Господ ми даде видението за мечката и северно-американския елен. Колко от вас си спомнят това когато ви го разказах? И така, той бе там. Той бе младежа облечен с карираната риза – Брат Еди Бискал. И той стоеше там, където… и попита… Аз ги попитах дали някой от тях имат карирана риза. “Не,” никой нямаше. Казах: “Е, може… Трябва да е карирана риза. Трябва да е голяма сребриста мечка гризли и някакъв вид животно, което има около сто и седем сантиметра широки рога, нещо такова, изглеждаше като елен. Това трябва да е било преди около шест месеца, говорих за това тук, знаете, преди да се случи; да, отдавна говорих за това, по-рано тази година.

По това време бях поканен при този човек, да отидем на лов. Никога не съм бил в тази местност, там където отидохме и го казах. Малката пътечка бе нагоре по магистралата за Аляска, където нямаше нищо освен гори, планини и животни. И онази нощ, в караваната, когато разказвах това на Брат Бискал и Брат Сауфуик, той рече: “Е, аз… Ние се изкачваме към местност с овце, няма да е там.”

Аз казах: “Да, един от малките ми спътници, който ме придружаваше бе облечен с карирана риза.” Никой нямаше карирана риза, Брат Бискал нямаше такава, никой друг от нас нямаше.

През втората нощ там горе ние бяхме видяли и забелязали един овен високо над гористия пояс. Сега, това е там нависоко, където дори не растат гори, където няма нищо друго освен северно-американски елени и овце и ние бяхме забелязали няколко на известно растояние от пас. А като се спускахме по пътя надолу този следобед, Брат Бискал бе попаднал на едно воднисто място и се бе измокрил.

Следващата сутрин станахме рано и поехме след овните, които мислехме, че ще хванем. И … Изкачихме се до там и ние … се наобядвахме, но не можахме да открием овните, а Брат Бискал бе току що застрелял един северно-американски елен. И така аз се оглеждах наоколо и като се изкачвахме Брат Сауфуик ми каза: “Вярвам, че ние… ако желаеш да се поразходиш доста добре, Брат Вранхам, ще изкачим тази планина, ще се спуснем в онази клисура; овните може да са отишли там.” Това щеше да е дълъг преход. Там не се стъмняваше може би до наистина много късно, понякога може би до десет или единадесет часа.

А това си е една хубава, дълга разходка през скалистите планини. И тъй като обичах да ходя, ето ни нас там стоейки прегърнали един друг; и на двамата брадите ни бяха започнали да побеляват, с ръце един около друг, плачейки казах многозначително: “Брат Бъд, надявам се някой ден през Милениума да мога да обходя всичките планини там.”

Той ми отговори: “Надявам се да съм с теб, Брат Бранхам.” И ние стояхме там като просто се радвахме в Господа. Аз толкова много обичам планините!

И после се спуснахме надолу. Тогава Брат Бискал застреля там северно-американския елен. Той е мисионер при индианците и искаше да занесе това за храна на индианците си. Така че ние се спуснахме долу, нахранихме се, почистихме елена и се върнахме обратно.

Бъд и аз се изкачвахме по планината и когато стана така че погледнахме напред, в далечината, с помощта на бинокъла ми, забелязах това животно, което преди бях виждал само на панорамна снимка, както ви споменах тук. Брат Бискал бе там, застанал точно до нас. И тъй аз казах: “Ето го това животно.”

А той погледна през бинокъла и каза: “Това е много едър, възрастен гигантски северно-американски елен.”

А аз казах: “Никога не съм виждал, мислех, че имат широки рога.” А този имаше заострени рога, бе странно изглеждащ индивид, точно като този, който бях видял във видението. Никога досега не бях прострелван северно-американски елен.

Той каза: “Е, добре, ако Господ ти го предаде, тогава…”

Отговорих: “Да, непременно ще стане така. Единственото нещо, което ме интересува е тази карирана риза.” Огледах се наоколо и Брат Еди бе там; жена му бе с него и тя трябва да я бе сложила в туристическата му раница. Когато се измокри предния ден той си бе сменил ризата и там бе карираната риза. Казах: “Това е.”

Когато отидохме до елена Бъд ми каза: “Е, Брат Бранхам ти казваш, че тези рога са широки сто и седем сантиметра?”

Отговорих: “Толкова трябва да са.”

Той ми рече: “На мен ми изглеждаха като двеста сантиметрови.”

Казах: “Не. Около сто и седем сантиметра са.”

Той рече: “И тъй, според това, което ти ми разказа, преди да стигнем обратно до това момче облечено с карираната риза там долу – Еди,”  (където трябваше да ни посрещнат в подножието на планината, на няколко мили от нас), “ти ще убиеш мечка гризли.”

Отговорих: “Това е ТАКА КАЗВА ГОСПОД.”

А той рече: “Брат Бранхам, а откъде ще дойде тя? Всичко се вижда на осемдесет километра около нас.”

Казах: “Той все още е Йехова-Ире. Господ може да снабди с това, което Му е необходимо, разбираш ли. Той може да извика в съществувание катерици. Щом може да извика овен в съществувание и щом Той е говорил, че ще има мечка, то тогава мечка може да бъде извикана в съществувание.

И тъй, ние се опитвахме да носим тежкия елен,трофея ни, надолу по планината и аз носех пушката известно време, а после той я носеше и така се сменявахме. И когато почти бяхме стигнали до един голям глетчер, ние се завряхме там под него. Беше малко горещо и като стигнахме до ледения глетчер седнахме там да поохладим. Той ми каза: “Знаеш ли, Брат Бранхам, не сме на повече от миля от където трябва да са Еди и Блейн, двете момчета. Тази стара мечка по-добре вече да се показва.”

Отговорих: “Бъд, вярвам, че се съмняваш в това.”

А той ми рече: “Брат Бранхам, брат ми имаше епилептични пристъпи толкова много години. И ти ми каза веднъж, първият път когато бяхме тук горе, когато се спускахме надолу до едно друго място, каза ми как изглеждаше това момче.” Еди тогава яздеше точно до мен на коня когато Господ даде видението. Аз им казах какво да правят с момчето и пристъпите спряха. И ето че той каза: “Няма защо да се съмнявам.”

Казах: “Бъд, не знам откъде ще дойде мечката.” Но бях на около петдесет, сега съм на петдесет и пет, така че трябва да е било преди три години. Бил съм на около петдесет и две или петдесет и три. Добавих: “Никога досега не съм видял Това да не се изпълнява. Бог ще ми предаде тази гризли преди да стигна до момчетата.” И ние бяхме стигнали почти до мястото, откъдето младите смърчове и дърветата започваха.

Малко по-надолу по склона, бяхме почти навлезли в гората, -когато той седна. Той беше този, който носеше трофея тогава, а аз пушката. И той рече: “Тази стара мечка по-добре да се показва вече, нали?”

Отговорих: “Ще се покаже. Не се притеснявай.”

Той каза: “Виждам всеки хълм.”

Отговорих: “А аз виждам обещанието!” Виждате ли? Виждате ли, Той обеща. Казах: “Каквото Той…” Бъд, какво е това, което седи ето там?”

Той погледна и каза: “Това е една голяма сребриста гризли.” Казах: “Това е тя.” Когато вече имахме мечката гризли и се връщахме… Спомних си, че във видението, което ви разказах се страхувах за пушката. Тя бе малокалибрена, с малки куршуми, както се досещате. Това е записано на магнетофонна лента. И ето я мечката, само на около четиристотин и шестдесет метра, както ми бе показано във Видението. Бъд каза: “По-добре да застреляш мечката в гърба.” Попита ме: “Застрелвал ли си някога гризли?”

Отговорих му: “Не съм.”

Той продължи: “О, те не знаят какво е смърт! “Научих това малко по-късно. И тъй той отново каза: “Те не се поддават на уплаха, така че добре ще е да я застреляш от първия път.”

Казах: “Според видението я застрелвам в сърцето.” Отговори ми: “Е, щом видението казва така, ще застана до теб.”

И аз казах: “ Ето започваме.” Приближихме се и когато се надигнах, мечката ме забеляза. Това бе, което тя искаше - да нападне. И аз стрелях по мечката, но не изглеждаше дори да я бе заболяло. Ето че се затича към нас! И преди да мога да заредя друг куршум в пушката, мечката се строполи мъртва на около четиридесет и пет метра от него.

Бъд бе побелял около устата като каза: “Брат Бранхам, не я исках на скута си.”

Казах: “И аз също.”

Той продължи: “Радвам се, че във видението си ти я убиваш.” И добави: “Сега, ако тези рога са сто и седем сантиметра широки, аз ще…” Ще го кажа както той го каза: “Аз ще получа истерия.”

Отговорих му: “Е, имаш това точно сега, защото така ще е.”

Когато стигнахме долу при Брат Еди, казах на Брат Еди… Освободихме конете от товара им, те се плашат от мечка. И, о, леле, трябваше само да я надушат. Не можахме да я одерем, тъйкато бе твърде късно; трябваше да се върнем на другия ден. И после няколко пъти късахме поводите на конете, а конете се разбягваха във всички посоки. И тъй, когато пристигнахме в подножието, той каза… Отиде, извади рулетката от дисагите на седлото и каза: “Блейн.”

Казах на Брат Еди: “Наблюдавай сега тази малка ръка, според…” Мисля, че трябва да е бил Били Пол, една дребничка ръка разпъваше рулетката от единия до другия връх на рогата. Казах като сръгах Брат Еди: “Следете тази ръчичка.” Остъпихме назад. Той я издигна нагоре, ето така, точно до носа, имаше сто и седем сантиметра. Виждате ли, съвсем точно. Исус никога не разочарова. Това Слово никога няма да пропадне, щом идва от Бог.

********